четвъртък, 26 август 2010 г.

Лечител

Някога, много отдавна зад девет планини в десета, имало едно царство. Било малко, бедно и далеч от световните събития. Жителите му чували за тях, но рядко участвали. Имали си в царството много собствени проблеми.



Друго царството нямало, но проблеми колкото искаш. Жителите му опитвали да ги решат, но когато решели един проблем, идвал следващият.


Така минавали годините, докато един ден и царят не събрал съветниците си и им поискал съвет. Защо царството било толкова неизвестно, защо винаги имало проблеми? Защо?


-Болно е нашето царство, Царю! Болно е и ни трябва Лечител, да го излекува. Сами не можем да се справим.


Местните лечители не могли да се справят. Пратили хора по цялата земя, да търсят кой да го излекува.[more][more]

Дошли лечители от цял свят. Всеки казвал, че е най- добрият.



Хвалели се, колко са добри и за колко време ще излекуват царството. Давал им царят правомощия и един по един започвали.


Само, че никой не успявал. Преглеждали царството, почесвали се по главата, опитвали това и онова, но само влошавали нещата. Накрая Царят ги гонел, но когато си тръгвали, не забравяли да приберат хонорара си. Заминавали в други царства, където щели да се хвалят, колко добри лечители са.


На тяхно място идвали нови и нови. Всеки обещавал, че ще оправи нещата, но накрая се оказвало, че ги интересува само заплащането.


Накрая Царят махнал с ръка и след като изгонил поредният шарлатанин, решил да се откаже. Хубаво, лошо, такова било царството. Тогава при него дошъл Шутът и предложил той да опита:


-Гледам всички лечители опитаха, защо да не опитам и аз. Вярно, че те съм глупак, а те само се правят, но пък ще излезе безплатно.


Царят се засмял и дал на Шута титлата Лечител на царството.


Излязъл Шутът от двореца и веднага видял на улицата обърната кола. Много хора се били събрали около нея, но нищо не правели, а прииждали още.


-Защо не направите нещо? – попитал Шутът.


-Ами няма кой да ни каже, какво да направим. –отговорили.


-А, вие не знаете ли?


-Абе знаем, но трябва Лечителят да ни каже.


-И какво бихте направили?


-Ще обърнем колата, ще натоварим товарът и и ще освободим пътя.


-Е, направете го тогава! Аз съм новият Лечител.


Продължил Шутът и гледа двама братя спорят ожесточено.


-Защо се карате?


-Спорим за печалбата от житото. Не можем да я разделим. Трябва да отидем при Лечителя да ни каже как.


-А вие как бихте я разделили?


-Ние бихме я разделили по равно, но нека лечителят каже. Нали това му е работата.


-Аз съм новият Лечител. Разделете я както сте решили!


Продължил обиколката си Шутът и навсякъде виждал хора, които знаели лечението, но чакали Лечителя.


Прибрал се в двореца и на входа го посрещнал Царят.


-Е? Излекува ли царството или и ти се отказа?


-Нито съм го излекувал, нито съм се отказал.- засмял се Шутът.- -Издай заповед и забрани присъствието на лечители в царството за вечни времена.


-Ама как така?- ококорил очи Царят.- Съвсем ли без лечители? Те хората са свикнали, да им дават готови рецепти и съвсем ще се объркат. Няма да правят нищо, ще седнат и ще чакат.


-Ще чакат, ще чакат, пък накрая ще направят нещата, както те са решили. Кой по-добре от тях знае, какво е лечението за малките им болежки. Тях може да ги лекува всеки сам. Пък за големите ще се съберат повече хора и пак ще направят, каквото е най-добре за тях. Ще трябва време, но ще стане както преди. Нито ще сме най-голямото царство, нито най-богатото, нито най-известното. Хората тук няма да са нито най-щастливите, нито най-нещастните, но ще са най-свободните.

Няма коментари:

Публикуване на коментар