събота, 25 декември 2010 г.

МОРЕ НАСРЕД ПУСТИНЯТА САХАРА?

МОРЕ НАСРЕД ПУСТИНЯТА САХАРА?

вторник, 7 септември 2010 г.

Сентенции, мъдрости и цитати

*Колко често хората използуват ума си,за да вършат глупости./Фр.Ларошфуко/



*Един от белезите на посредствения ум е желанието постоянно да се разказва. /Ж.Лабрюйер/


*Остроумието е нещо различно от ума.Умът се отличава с изобретателност,а остроумието само с находчивост./К.Вебер/


*Който при известни обстоятелства не си губи ума,не е имал какво да губи./Г.Лесинг/


*Знанието и само знанието прави човека свободен и велик./Д.И.Писарев/


*Да знае какви трябва да бъдат нещата е характерно за умния човек;да знае какви са в действителност нещата е характерно за опитния човек; а да знае как да ги промени,за да станат по-добри,е характерно за гениалния човек./Д.Дидро/


*И най-смелия човек става страхливец,ако няма установени възгледи./Й.Дьолакроа/


*Да доказваш на човека необходимостта от знания е все едно да го убеждаваш в ползата от зрението./М.Горки/


*Онова което знаем,е ограничено,а което не знаем,е безкрайно./П.Лаплас/


*Което не разбирате,не ви принадлежи. /Й.Гьоте/


*Най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли./Т.Едисън/


*Който усеща красотата,може да долови и разбере същността на живота на истинския човек./Ф.Е.Дзерджински/


*Ако не познаваш историята на културата,невъзможно е да бъдеш културен човек./М.Горки/


*Като учим другите,и ние се учим./Сенека/


*Да научиш другите ти трябва повече ум,отколкото да се научиш сам./М.Монтен/


*Ако не искаш много от човек,няма и да получиш много./А.С.Макаренко/


*Непосилните задачи само развращават,приучват към недобросъвестно отношение към задълженията./Н.К.Крупская/


*Човек не е празно шише,в което можеш да налееш каквато си искаш течност. /Д.И.Писарев/


*Няма трудни науки,има само трудни,тоест несмилаеми изложения./А.И.Херцен/


*Лашият учител ни поднася истината,добрият ни учи да я откриваме./А.Дистервег/


*Убежденията се внушават чрез теория,а поведението се формира чрез пример./А.И.Херцен/


*Лесно е правилно да следваш оня,който правилно те води./Ян Коменски/


*Благородството на държанието се възпитава чрез примери./А.Франс/


*За да се смелят знанията,трябва да се поглъщат с апетит./А.Франс/


*Който за нищо не пита,на нищо няма да се научи./Т.Фулър/


*Умее да запомня този,коъто умее да бъде внимателен./С.Джонсън/


*Чуждите указания не са нищо повече от съвещателен глас./Н.А.Рубакин/


*Трябва да се учи много,за да се знае поне малко./Ш.Монтескьо/


*Знанието е знание само когато е придобито чрез усилията на мисълта,а не на паметта. /Л.Н.Толстой/


*На каквито кокили и да се качим,без собствените си крака не можем мина./П.Боаст/


*Много неща умее оня,който много разчита на себе си./В.Хумболт/


*Талантът е вяра в себе си,в силата си. /М.Горки/


*Упражнението,приятели мои,дава повече от добрата природна надареност./Протагор/


*Не бива да се плашим от опасността да направим грешки:най-голямата грешка е да се лишаваме от опитност./Л.Вовнарг/


*Способностите,както и мускулите растат чрез тренировка./В.А.Обручев/


*Времето и случаят не могат нищо да направят за онези,които сами не правят нищо за себе си. /Дж.Канинг/


*Човек има само един тиранин-невежеството. /В.Юго/


*Невежеството е майка на подозрителността. /У.Олджър/


*Предрасъдъкът е рожба на невежеството. /У.Хейзлит/


*Предрасъдъците са отломки от стари истини. /М.Горки/

събота, 4 септември 2010 г.

КРАСУТА

Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш’ въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт’ ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )

четвъртък, 26 август 2010 г.

Лечител

Някога, много отдавна зад девет планини в десета, имало едно царство. Било малко, бедно и далеч от световните събития. Жителите му чували за тях, но рядко участвали. Имали си в царството много собствени проблеми.



Друго царството нямало, но проблеми колкото искаш. Жителите му опитвали да ги решат, но когато решели един проблем, идвал следващият.


Така минавали годините, докато един ден и царят не събрал съветниците си и им поискал съвет. Защо царството било толкова неизвестно, защо винаги имало проблеми? Защо?


-Болно е нашето царство, Царю! Болно е и ни трябва Лечител, да го излекува. Сами не можем да се справим.


Местните лечители не могли да се справят. Пратили хора по цялата земя, да търсят кой да го излекува.[more][more]

Дошли лечители от цял свят. Всеки казвал, че е най- добрият.



Хвалели се, колко са добри и за колко време ще излекуват царството. Давал им царят правомощия и един по един започвали.


Само, че никой не успявал. Преглеждали царството, почесвали се по главата, опитвали това и онова, но само влошавали нещата. Накрая Царят ги гонел, но когато си тръгвали, не забравяли да приберат хонорара си. Заминавали в други царства, където щели да се хвалят, колко добри лечители са.


На тяхно място идвали нови и нови. Всеки обещавал, че ще оправи нещата, но накрая се оказвало, че ги интересува само заплащането.


Накрая Царят махнал с ръка и след като изгонил поредният шарлатанин, решил да се откаже. Хубаво, лошо, такова било царството. Тогава при него дошъл Шутът и предложил той да опита:


-Гледам всички лечители опитаха, защо да не опитам и аз. Вярно, че те съм глупак, а те само се правят, но пък ще излезе безплатно.


Царят се засмял и дал на Шута титлата Лечител на царството.


Излязъл Шутът от двореца и веднага видял на улицата обърната кола. Много хора се били събрали около нея, но нищо не правели, а прииждали още.


-Защо не направите нещо? – попитал Шутът.


-Ами няма кой да ни каже, какво да направим. –отговорили.


-А, вие не знаете ли?


-Абе знаем, но трябва Лечителят да ни каже.


-И какво бихте направили?


-Ще обърнем колата, ще натоварим товарът и и ще освободим пътя.


-Е, направете го тогава! Аз съм новият Лечител.


Продължил Шутът и гледа двама братя спорят ожесточено.


-Защо се карате?


-Спорим за печалбата от житото. Не можем да я разделим. Трябва да отидем при Лечителя да ни каже как.


-А вие как бихте я разделили?


-Ние бихме я разделили по равно, но нека лечителят каже. Нали това му е работата.


-Аз съм новият Лечител. Разделете я както сте решили!


Продължил обиколката си Шутът и навсякъде виждал хора, които знаели лечението, но чакали Лечителя.


Прибрал се в двореца и на входа го посрещнал Царят.


-Е? Излекува ли царството или и ти се отказа?


-Нито съм го излекувал, нито съм се отказал.- засмял се Шутът.- -Издай заповед и забрани присъствието на лечители в царството за вечни времена.


-Ама как така?- ококорил очи Царят.- Съвсем ли без лечители? Те хората са свикнали, да им дават готови рецепти и съвсем ще се объркат. Няма да правят нищо, ще седнат и ще чакат.


-Ще чакат, ще чакат, пък накрая ще направят нещата, както те са решили. Кой по-добре от тях знае, какво е лечението за малките им болежки. Тях може да ги лекува всеки сам. Пък за големите ще се съберат повече хора и пак ще направят, каквото е най-добре за тях. Ще трябва време, но ще стане както преди. Нито ще сме най-голямото царство, нито най-богатото, нито най-известното. Хората тук няма да са нито най-щастливите, нито най-нещастните, но ще са най-свободните.

сряда, 25 август 2010 г.

Усмивката

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....



Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.
Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.
Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.
Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.
Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.
Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.
Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!
Усмивката е визитната картичка на човешката душа.Усмихвайте за да сте красиви,чаровни и лъчезарни!!
* Тя е важен диагностичен белег и събира в едно всички прекарани страдания и всички възкръснали надежди
* Усмихва се този, който умее да живее истински
Усмивката изразява най-пълно човешкото същество. Тя е следствие от мимическата мускулатура, с която разполага единствено човекът. Никоя друга жива твар не разполага с тази способност. Между мисълта и усмивката съществува пряка връзка. Усмивката поражда и изразява добри, оптимистични мисли, които пък са най-живителни, най-импулсиращи за здраве и живот.
Усмихвайте се не само защото така се представяте по-добре и предизвиквате благосклонността на околните. Усмихвайте се, защото това е витално, импулсиращо. Усмивката благоприятства оцеляването на хормоните и стимулиращите вещества в организма, които
пряко са свързани с живота и здравето.
Усмивката е визитната картичка на човешката душа. Тя се ражда от “усмихната мисъл” и сама на свой ред предизвиква “усмихнатата мисъл”. И това е най-виталното състояние на човека: ако има абсолютно здраве, то е само в миговете, когато човек се усмихва, изразявайки усмихнатата мисъл в себе си.
Усмивката е богата на нюанси. Може да се каже, че има толкова усмивки, колкото са хората. Нещо повече:
Усмивката на всеки човек се мени съобразно настроението и мисълта му.
Тя е важен диагностичен белег и се появява дори у тежко болни – тогава тя е плаха, сдържана, неспокойна и изразява точно състоянието. Може да се каже, че тя събира в едно всички прекарани страдания и всички възкръснали надежди. Човек се ражда за нов живот и симптомът на това е усмивката. Усмивката на оздравяващия човек е чудо на естеството.
Усмихва се този, който умее да живее истински.Започни деня с усмивка! И го завърши пак с усмивка!
Усмивката краси човека и го кара да се чувства по-добре...Усмивката носи заряд и вдъхновение!И...човек се предава пред нея!Света никога няма да разбере колко много красиви неща може да направи една усмивка!Със усмивка светъл е денят.
От усмивката дъгата ще изгрее.
Щом дариш усмивка на света,
много пъти ще се върне тя при тебе.


Какво означава тя?


Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....


Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.


Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.


Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.


Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.


Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.


Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.


Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!Усмивката е прозорец на душата. Когато сте щастливи и светът се радва с Вас. Когато някой Ви се усмихне и Ви погледне лъчезарно, настроението Ви се подобрява и денът става по-ведър.Искрената усмивка предава енергията на любовта. Усмихването на себе си е като радостта от любовта, то дарява здраве и дълголетие.


Има ли нещо по прекрасно на този свят от усмивката на вашето дете ?Тя топли сърцето и вдъхва надежда!Усмивката - тя води двама млади към върхове и звездопади.Усмивката - със свойта нишка лека човека тя привързва,човека тя привързва към човека.


Усмивката е безценна! Тя помага на хората да бъдат по-добри! Но помага най-вече на тези, които се усмихват! В една популярна песен се пееше: ” …Усмивката! Със свойта нишка лека, човека тя привързва към човека!…” Така, че … Усмихвайте се и денят ви ще бъде светъл и зареден с положителни емоции!Усмивката е "допинг" за нашата психика. Когато сте потиснати и тъжни, опитайте се да се усмихнете - това е най-лесният начин да се почувствате по-добре.Тя тонизира, с нея човек се чувства щастлив. Тя е най-подходящото лекарство, когато сме под влияние на стрес.Усмивката е и най-добрата "козметика". Мускулите, които я оформят, поддържат тонуса и тургора на лицето и ни запазват бодри, свежи и млади.Усмивката ни прави привлекателни, помага да не изглеждаме уморени, отчаяни, депресирани, прави погледа бляскав и е истински магнит за околните. Всеки желае да срещне усмихнато лице, човек с приятно излъчване. Когато се смеем, нашето тяло изпраща положителни флуиди (послания) до околните: "Животът е прекрасен, нали?!"Смехът е "заразен". С нашия смях можем да снемем напрежението в обкръжаващата ни среда и да помогнем и на другите да преодолеят тъгата и стреса.Усмивката зарежда постоянно с енергия и влияе благоприятно на имунната система - този невидим "магьосник" в нашето тяло се бори успешно с всички болестотворни агенти, поддържа ни здрави и бодри. Изгонете простудата и грипа с усмивки -има ли по лесен начин? Опитайте!Смехът нормализира кръвното налягане. Редица изследвания показват редукция на нивото на артериалното налягане по време и след спонтанен смях. Измерете си кръвното, когато сте весели и усмихнати. Намирате ли разлика?Усмивката е естественият полезен "наркотик" на човека. Тя причинява "освобождаване" в тялото на ендорфини, серотонин и други вещества, наречени хормони на щастието. Медицински проучвания сочат, че при усмихнати, ведри и позитивно мислещи хора нивото на болката намалява значително.Усмивката е присъща на успелите хора, които са в равновесие. Кой не иска да изглежда така? С усмивка на уста животът е по-красив и работата спори.

За мама и мен > За четене > Любопитно > Светът е цветен

За мама и мен > За четене > Любопитно > Светът е цветен

неделя, 22 август 2010 г.

Домашен пор - новият хит сред тинейджърите


Отглеждането на домашен пор се превърна в истинска мания сред младите и особено сред софийските тинейджъри, предаде репортер на БГНЕС


Дори и в големите августовски жеги много често в центъра на София и в парковете може да се срещнат, предимно млади софиянки, с домашен пор на каишка. Грижите не са малко около нестандартната животинка.

Мъжките и женските порове се нуждаят от еднакво време за грижи и място за живеене. Женските трябва да се кастрират преди да са се разгонвали, защото в противен случай има вероятност да заболеят от апластична анемия, което може да доведе до смъртта им.
Поровете имат нужда и от специална клетка с обособени места за хранене, легло и тоалетна.
"Големи симпатяги са, но от време на време са и досадни, защото постоянно искат да си похапват нещо", разказа млада софиянка пред БГНЕС. Според нея цената е доста различна и всичко зависи от това от къде го купуваш - от специализиран магазин или от някой близък приятел, каза още тя.


http://info.rozali.com/novini/p13820.html

Интересни мисли!

http://misli.hit.bg/

събота, 21 август 2010 г.

КОКТЕЙЛИ

Този сайт е посветен на всички любители на коктейлното изкуство, на всички, които тайно мечтаят да застанат поне за миг зад бара, за онези които не спират да експериментират, а също и на теб любопитко, който едната случайност те е довела тук. Пред всички вас ще се разкрие един вълшебен свят, който ще ви омае и завладее за цял живот.


http://cocktail.hit.bg/
 

петък, 20 август 2010 г.

ПРАСТАРА ПРИКАЗКА ЗА МЪДРОСТТА

Един слуга търсел край бреговете на Нил изгубена от господаря му вещ. Съзрял един ибис, лежащ между тръстиките, подритнал го с крак, а той проговорил с човешки глас:

— Изтощен съм... Моля те, донеси ми малко вода да пия и ме премести на сянка, за да се съвзема. Аз съм син на божествения ибис и ще ти се отблагодаря.
Слугата попитал по какъв начин ще му се отблагодари и ибисът отговорил:
— Ще изпълня три твои желания, но изпълнението им ще трае само едно денонощие. Ела утре сутринта, за да ти се отплатя.
Слугата дал на ибиса вода, пренесъл го на сянка и си отишъл.
На другата сутрин дошъл пак на същото място и заварил ибиса, че го чака.
— Кажи сега първото си желание, но най-добре е да поискаш умение, знание или мъдрост — посъветвал го той.
Слугата отговорил:
— Не, нямам нужда нито от мъдрост, нито от знание, нито от умение. Искам само за едно денонощие да живея като моя господар.
—Трябваше да поискаш умение, за да можеш по-добре да служиш на своя господар — отвърнал ибисът, — но аз ще изпълня първото ти желание.
Той махнал с криле, изговорил някакви тайнствени думи, и слугата начаса се намерил в спалнята на своя господар.
Подчинените му слуги го поздравили, облекли го в скъпи дрехи и го попитали какво ще им заповяда. Слугата-господар не знаел какво да заповяда, нито каква работа да им възложи и заръчал само обилно ядене.
Масата била отрупана с ястия. Той се нахвърлил върху вкусните храни и непознатите за него вина. Продължил с обяда, докато се проснал изтощен от преяждане и препиване. А в това време неговите слуги и роби, оставени без работа и надзор, нападнали хранилищата му, последвали примера на своя "господар" и се наяли и напили до припадък. Пияни започнали да се бият и чупят всичко и изпотрошили имуществото му.
На следващата сутрин слугата отново отишъл на брега, за да се срещне с ибиса.
— Кажи си второто желание — прошепнал му ибисът, — но най-добре ще е да поискаш знание или мъдрост.
— Нямам нужда нито от знание, нито от мъдрост — отвърнал слугата. — Предпочитам да изживея едно денонощие като фараона.
Ибисът въздъхнал и промълвил:
— Трябваше да поискаш знание, за да служиш по-добре на своя фараон в неговото управление, но аз ще изпълня второто ти желание.
Ибисът махнал с криле, тихо издумал тайнствени слова и ето че слугата се озовал в спалнята на фараона. Облекли го с фараонови одежди, закусил добре, а след това му докладвали, че е обещал да огледа новите напоителни канали и да даде напътствия.
Понесли слугата-фараон в красива носилка. Той гледал строежа и не знаел какво да каже. Не смеел да се издаде, че няма знания, а и не искал да се посъветва с никого. За да покаже, че е "фараон", дал някакви напътствия за дълбочината на напоителните канали.
Веднага робите, ръководени от надзирателите, започнали да копаят. До вечерта увеличили дълбочината на каналите. Водата на Нил ги заляла и разрушила съоръженията. Хората щели да умрат от жажда и се разбунтували.
На другата сутрин слугата отново застанал на брега на Нил, където вече го чакала птицата.
— Кажи третото си желание, но най-добре е да поискаш мъдрост — посъветвал го ибисът.
— Не ми трябва никаква мъдрост — настоявал слугата. — Искам да изживея едно денонощие като теб, като божество. Искам да се кача на гърба ти, да ме носиш и да ми се подчиняваш.
— Трябваше да поискаш мъдрост, за да влезеш в контакт с боговете и да им служиш по-добре, а не това — тъжно промълвил ибисът и добавил: — Ти допусна три грешки. Трябваше да поискаш като първо желание — умение, като второ — знание, а като трето — мъдрост, за да служиш по-добре на господаря си, на фараона си и на боговете си. И тези качества щяха да се запазят и след изтичане на денонощието. Но ти предпочете преходните удоволствия. Все пак аз ще изпълня и третото ти желание...
Ибисът застанал до слугата, навел шията си, позволил му да се качи на гърба му, след това се издигнал високо, прелетял над Нил и го изтърсил в реката. Слугата полетял надолу, викайки изплашено, паднал във водата и бил разкъсан от крокодилите. От него не останало нито следа.
А ибисът литнал волно, освободен от задължението си да изпълнява неразумните желания на властолюбивия слуга.



Посланията на водата

Водата има изключително важно послание за нас – че трябва много внимателно да се вгледаме в самите себе си. Онова, което тя ни показва, прави посланието й изумително, кристално ясно.















Снимките и информацията в тази статия отразяват работата на Масару Емото – вдъхновен и доста екстравагантен японски изследовател – публикувани в неговата изключително значима книга “Посланието на Водата”. Ако все още имате съмнения, че мислите ви влияят върху всичко около вас и във вас – вижте фотографиите, препечатани тук от книгата на господин Емото, прочетете за неговите изследвания, правени навсякъде по света. Съмненията ви ще изчезнат и вашето мнение, вашите досегашни схващания и вярвания ще претърпят коренна трансформация.

http://watermessage.hit.bg/

сряда, 18 август 2010 г.

Минало незабравимо или животът преди промяната

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
“На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ” голям пипит”.
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зелечук” за чушки и домати, до ”Млад техник” за детски играчки, до ”Битовия комбинат” за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.
Да познаваш мириса на “Кореком”.
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за “ходеща кукла” от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!”
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.


http://frognews.bg/Frog/index.php?optio ... &Itemid=15






_________________

полезно!

карта на България!!
http://www.bgmaps.com/

вторник, 17 август 2010 г.

Бегликташ


Бегликташ или Беглик Таш е тракийско мегалитно светилище, разположено на Българското Черноморие. Светилището е разкрито през 2003 година.



В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността.





По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции:







Храм — много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др.


Календар — върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки.


Часовник — подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части.


Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни.






Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.




http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%88

 





Здравейте всички!!

Успешен ден!!