География
Барбадос е най-източния остров в Малките Антили. Той е доста равнинен в сравнение със своите съседи на запад, т. нар. Подветрени острови. Островът се издига плавно до централния високопланински регион, като най-високата му точка-връх Хилъби се намира в Шотландската област на 340 м надморско равнище. Островът е разположен в Атлантическия океан, източно от останалите острови от антилската група.
Геология
Барбадос се намира на границата между Южноамериканската и Карибската тектонска плоча. Подпъхването на Южноамериканската плоча под Карибската води до изстъргване на седимент от повърхността на първата, който се натрупва над субдукционната зона и образува наносова призма. Скоростта на натрупване на този материал позволява на Барбадос да се издига средно с по 25 мм на всеки 1000 години.
Субдукцията означава, че от геоложка гледна точка, островът е съставен от корали, с дебелина около 90 м, там, където рифове са се образували над седимента. На запад, теренът се спуска в серия от „тераси“, а на изток е по-полегат. Голяма част от острова е заобиколена от коралови рифове.
Ерозията на варивиковите скали в североизточната част на острова – Шотландската област, води до формирането на различни пещери и клисури, някои от които се превръщат в известни туристически обекти – пещерата Харисън, клисурата Уелчман Хол. По атлантическото крайбрежие на острова се намират крайбрежни образувания, които се формират в следствие на варовиковия състав на тази част от сушата.
Климат
В страната преобладават основно 2 сезона, през единия от които падат сравнително повече валежи.Той е познат като „влажния сезон“ и продължава от март до ноември, а другият сезон – т. нар. сух, е между декември и май. Годишните стойности на валежите варират между 1000 мм (40 инча) и 2300 мм (90 инча). В периода декември-май средните температури са между 21-31 градуса по Целзий (70-88 градуса по Фаренхайт), а от юни до ноември варират между 23 и 31 градуса по Целзий (73-88 градуса по Фаренхайт).
Няма коментари:
Публикуване на коментар