четвъртък, 9 август 2012 г.

Цитати от Стивън Кинг


Някои хора разправят за мен, че съм ужасен човек. Но това не е така – аз имам сърце на мил, чувствителен юноша. Пазя го в един буркан със спирт на бюрото си.
Когато ме питат: „Как пишете?“, аз неизменно отговарям: „Дума по дума“ и също тъй неизменно отговорът ми бива отхвърлен. Но друго няма. Звучи прекалено просто, за да е истина, но помислете например за Великата китайска стена — камък по камък, драги ми господа. Това е. Камък по камък. А пък съм чел, мама му стара, че човек можел да види тая чудесия от космоса даже и без телескоп.
Мозъкът е мускул, който може да помести света.
Не е толкова зле, че животът е като тясна греда над бездънна бездна – греда, по която трябва да вървим със затворени очи. Това е лошо, но не чак толкова. Понякога освен всичко друго ни бутат.
Ако си дете, се учиш да живееш; Възрастните се учат да умират.
Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш.
Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха големи при липса на светлина, дори Том Кълън знаеше това.
Струваше й се, че само възрастните могат да комбинират емоции по толкова много смахнати начини – ако чувствата бяха храна, чувствата на възрастните щяха да са нещо като пържола с шоколадов сос, картофено пюре с ананас, кейк, поръсен с лют пипер вместо пудра захар… Така си беше то — щом свой човек те хване за топките, най-зле стиска. Това е инстинкт, скъпа… а мисля, че инстинктът е железният скелет под всички наши заблуди, че имаме свободна воля.
Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже другите ги смаляват… те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите – като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото – когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере.
Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.
Досега стълбата винаги ни бе издържала, това означаваше, че и занапред ще ни издържи — подобна житейска философия води до печални последствия много хора, дори цели нации.
Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й.
Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, всъщност това място никога не е било твое от самото начало.
Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук.
Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница.
Скръбта е като пиян гост, от когото не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом!
Никой не е по-сляп от онзи, който не желае да вижда.
ИзточнициКристин, То, Последното стъпало, Гняв, Сблъсък, Проклятието, Живата факла, Библиотечна полиция, Торба с кости, както и лични цитати.


Няма коментари:

Публикуване на коментар