Седем пъти презирах душата си:
Първият път, когато видях, че тя се покорява,
за да достигне висоти.
за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах,
че тя куца в присъствието на сакати.
че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира
между трудното и лесното, и тя избра лесното.
между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвъртият път, когато тя извърши зло
и за свое оправдание каза,
че и другите постъпват по същия начин.
и за свое оправдание каза,
че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна
от уродливо лице, без да познае, че това
е една от нейните маски.
от уродливо лице, без да познае, че това
е една от нейните маски.
И седмия път, когато тя пееше хвалебствена песен
и си въобразяваше, че това е добродетел…
и си въобразяваше, че това е добродетел…
Джубран Халил Джубран, “Пясък и пяна”
Няма коментари:
Публикуване на коментар